България се намира в центъра на Балканския полуостров, на оживен кръстопът на различни култури. Според статистиката страната е на едно от първите места в света по броя на археологическите си паметници. Днешната земя на българите е едно от древните огнища на цивилизацията на европейския континент.
Историята на България може да бъде условно разделена на четири основни периода: Древност, Средновековие, Турско робство и Трета българска държава.
Територията на България е обитавана от най-ранните исторически времена - Каменната ера и Медно - каменната епоха. Археологически открития от това време са направени близо до Карлово, в региона на Нова Загора, Велико Търново, Видин, София, Тетевен, Троян и в Родопите. От това време датира и най-старото златно съкровище в света, открито край Варна. В Бронзовата епоха тук се заселват траките, споменати за пръв път от Омир. Те се занимават със земеделие и животновъдство и оставят доказателства за богата култура (Вълчитрънското съкровище). В 11 - 6 в. преди новата ера се появяват първите тракийски държавни обединения, разцветът на които е през 7 - 5 в. пр. н. е. През 1 в. пр. н. е. техните земи са завладени от Рим, а от 5 в. са включени във Византия. Постепенно те са претопени от заселилите се през 6 в. на Балканския полуостров славяни.
През втората половина на 7 в. на територията на днешна Североизточна България се заселват и прабългарите, народ от тюркски произход. В съюз със славяните образуват Българската държава, призната от Византия през 681 г. Начело на държавата застава водачът на прабългарите хан Аспарух, а за столица е обявена Плиска.
През следващите векове новата държава укрепва и се разширява. България се превръща в една от трите най-силните държави на континента. През периода 635 - 1018 г. в България се развива богата култура. В края на 9 в. братята Кирил (Константин Философ) и Методий създават и разпространяват славянската азбука. От България славянската писменост се разпространява и в други славянски страни като Сърбия и Русия. През 864 г. Княз Борис I покръства българите, а при цар Симеон I (893 - 927 г.), който създава Българската патриаршия, България се превръща в една от най-могъщите държави в Европа разпростирайки се почти на целия Балкански полуостров, а на север до р. Тиса. Столицата е преместена от Плиска в Преслав. През 928 г. се създава и разпространява еретичното учение на поп Богомил, което е оказало влияние върху ученията на Катарите и Албигойците в Западна Европа.
След дълга борба между българските и ромейските владетели през 1018 г. държавата е завладяна от византийците, но борбата за освобождение от византийското владичество започва почти веднага. През 1186 г. въстанието, водено от братята боляри Асен и Петър отхвърля властта на Византия. Основава се Второто българско царство, а Търново става столица.
През 12 в. българската държава укрепва благодарение на военните успехи на цар Калоян над кръстоносците и пленяването на императора на Латинската империя Балдуин. По времето на цар Иван Асен Втори (1218 - 1241г.) Второто българско царство достига своя най-голям разцвет - установява политическа хегемония в Югоизточна Европа, разширява границите си до Черно море, Бяло море и Адриатическо море, развива се икономиката и културата. В периода 1241 - 1280 г. България преживява нашествия на татарите, следват векове на укрепване и упадък. Засилват се стремежите на болярите за откъсване от централната власт. България е разпокъсана между отделните боляри, това отслабва страната, прави я лесна плячка за завоеватели и през 1396 г. тя е покорена от Османската империя. В продължение на почти пет века България е под османско робство.
Периода 15 - 17 в. е изпълнен със спорадични и недобре организирани опити за отхвърляне на османската власт - въстанието на Константин и Фружин, походите на Владислав ІІІ Варненчик и Янош Хуняди, народните въстания срещу поробителите - Търновскo, Чипровско и Карпошово въстания. 18 в. е векът през който започва българското Възраждане, свързвано с ярки имена, като Паисий Хилендарски, Софроний Врачански и др. Възобновяват се и опитите за освобождение - въстанията в Западна България по време на войните на Османската империя с Русия и Австрия (1768 - 1774 г.) и Руско - турската война. През 19 в. започва силно развитие на просветната култура. На 3 април 1860 г. Иларион Макариополски обявява отделянето на българската царква от Вселенската патриаршия в Истанбул, на която до тогава е била подчинена. На 27 Февруари 1870 г. султанът подписва ферман за учередяването на българска екзархия, а през 1872 г. за екзарх е избран Антим І . Периода 1860 - 1878 г. е период на организирано национално освободително движение, което привлича погледа на Европа към страната.
На 12 Април 1877 г. започва Руско - турска освободителна война, която приключва на 19 Януари 1878 г. с победа на Русия и освобождаването на България от турско робство. Започва Нова българска история.
На 3 март 1878 г. - със Санстефанския мирен договор българската държава е възстановена, но не е постигнато национално обединение. Бившите български територии са разделени на три - провъзгласено е Княжество България с княз Александър Батенберг, Източна Румелия с губернатор християнин, назначен от султана, а Тракия и Македония остават под управлението на Османската империя. В протест на това несправедливо решение на Берлинския конгрес - 1878 г., избухва Кресненско - Разложкото въстание (1878 - 1879 г.), което през 1885 г. довежда до обединението на Княжество България и Източна Румелия. Избухва и Илинденско - Преображенското въстание - 1903 г. Фердинанд Сакс Кобурготски, български княз от 1887 г., прокламира независимост от Турция и през 1908 г. става цар на българския народ. България участва в Балканската война - 1912 г., заедно със Сърбия и Гърция се бори за свободата на Тракия и Македония. България печели тази война, но в последвалата Междусъюзническа война - 1913 г., е победена от Румъния, Турция и от предишните си съюзници, които откъсват от нея територии, населени с българи.
Намесата на България в Първата световна война на страната на Централните сили завършва с национална катастрофа. През 1918 г. цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис Трети. Мирният Ньойски договор от 1919 г. налага сурови клаузи на България - тя губи излаза си на Бяло море, Западна Тракия става част от Гърция, Южна Добруджа се присъединява към Румъния, а околностите на Струмица, Босилеград, Цариброд и села от Кулско се дават на Сърбо - хърватско - словенското кралство. (С българо - румънски договор през 1940 г. Южна Добруджа се връща на България).
В началото на 40-те години България води политика в интерес на Германия и силите на Оста. По-късно участието на български кавалерийски взводове на Източния фронт е прекратено. Цар Борис Трети подкрепя обществения натиск и не позволява депортирането на около 50 000 български евреи. През август 1943 г. цар Борис Трети умира и регентството на младия цар Симеон Втори е провъзгласено за правителство на страната. На 5 септември 1944 г. съветската армия навлиза в България и на 9 септември се установява правителството на Отечествения фронт, оглавено от Кимон Георгиев. През 1946 г. България е провъзгласена за република. Българската комунистическа партия идва на власт. Политическите партии извън Отечествения фронт са забранени, икономиката и банките са национализирани, обработваемата земя насилствено е организирана в кооперации. В управлението на държавата последователно се сменят Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Антон Югов и Тодор Живков. На 10 ноември 1989 г.се Тодор Живков е свален от власт, слага се началото на демократичните промени в България. Приета е нова конституция - 1991 г., политическите партии са възстановени, собствеността, отнета през 1947 г. се възстановява, стартира приватизацията и връщането на земята. През 1997 г. е подписано споразумение с Международния валутен фонд и Световната банка за икономическа стабилизация и осъществяване на икономически реформи в страната. Въведен е валутен борд. Националната парична единица е фиксирана към еврото. Провежда се структурна реформа за постигане на икономически растеж, действаща пазарна икономика и за създаване на условия за навлизане на чуждестранни инвестиции в страната. От 1 Януари 2007 г. България е член на Европейския съюз.